Trip Planner

Items Collected: 0

Plans Created: 0

Тайланд е конституционна монархия подобно на Великобритания. Министър-председателят е начело на парламентарно правителство, а наследственият крал е държавен глава.

Тази форма на управление е установена през 1932 г. след 700 години на пряко монархическо управление на различни кралски династии. Настоящият крал, Негово Величество Бумибол Адулядей (Рама IX), е от династията Чакри, която управлява Тайланд от падането на Аютая и началото на периода Ратакосин. Високо уважаваният тайландски крал служи като духовен водач на нацията и като държавен глава, но реално не притежава пряка политическа власт.

Тайландското правителство се формира от коалиция от парламентарно представените политически партии начело с министър-председател. Откакто е конституционна монархия, Тайланд е преживял множество преврати, дело на амбициозни политици. 

Управление на Тайланд

Тайланд съществува като модерна национална държава от основаването на династията Чакри и обявяването на Банкок за столица през 1782 г. Революцията от 1932 г. отне абсолютната власт от монарха и превърна държавата в конституционна монархия с прохождаща демокрация.

През 1946 г. най-сетне бяха проведени преки избори, на които тайландците гласуваха за членове на двукамерния парламент, който да излъчи министър-председател начело на изпълнителната власт. Правосъдието, включително Висшия съд, действа независимо от изпълнителната и законодателната власт, въпреки че това не беше в пълна степен така до приемането на новата конституция през 1996 г., която наложи по-ефективен баланс.

От самото си начало тайландската демокрация беше много нестабилна. През годините бяха извършени 17 преврата, като властта минаваше ту в ръцете на военните, ту в ръцете на високопоставени чиновници, граничещи с плутокрацията. Също така държавата е била управлявана със 17 различни конституции. Последната конституция е резултат от последния преврат от 2006 г., когато министър-председателят Таксин Шинаватра беше свален насилствено от власт.

В момента в Тайланд се води тежък политически спор заради последния преврат, предизвикал дълбоки обществени сътресения и масови протести против и в подкрепа на бившия министър-председател. Тайландците са политически активни, използват свободата си и ценят своята крехка демокрация.

Монархията и кралят на Тайланд

От създаването на тайландското кралство през XIII век насетне Тайланд е управляван еднолично от монарсите. През 1932 г. Тайланд става конституционна монархия подобна на тази във Великобритания – кралят е държавен и духовен водач, но няма реална политическа власт.

Сегашният крал на Тайланд – Негово Величество крал Бумибол Адулядей (Рама IX) е деветият крал от династията Чакри, която управлява Тайланд от обявяването на Банкок за столица през 1782 г. от крал Путайотфа Чулалок (Рама I). Н. В. крал Бумибол е роден в Масачузетс, САЩ, докато неговият баща е учил в Харвардския университет. Н. В. Бумибол наследява тайландския трон през 1946 г. след смъртта на брат си и оттогава досега е най-дълго управлявалият монарх в световната история.

Въпреки че кралят на Тайланд има малки правомощия, по конституция той е символ на националното единство. Всъщност, тайландският крал притежава изключителен морален авторитет и се радва на обществена популярност – две качества, които той е използвал няколко пъти за разрешаване на политически кризи, застрашаващи стабилността на държавата. В последните години обаче той се въздържа от намеси и учи тайландците да разрешават политическите проблеми миролюбиво и в интерес на страната.

Тайландците дълбоко почитат своя крал и семейството му заради страстта, с която работи за подобряване на благосъстоянието на народа. Но демонстрирането на респект не е само традиция, то е защитено от закона – неуважителното отношение към кралското семейство е, освен обществено неприемливо, и наказуемо. Нещо повече – препоръчва се да стоите изправени в знак на уважение в началото на филми, както и по време на изпълнението на националния химн в 8 часа сутринта и в 6 вечерта. От друга страна, след отпразнуването през 2006 г. на 60 години на трона стана модерно в понеделник хората да носят жълти блузи в знак на уважение към краля.

Макар двете официални кралски резиденции – Големият дворец и дворецът Читралада, да се намират в Банкок (където кралят е учредил Селскостопански изследователски център), кралят и кралицата обичайно обитават вилата Клай Кангуон в крайбрежния град Хуа Хин.


Бележити тайландски крале:

В тайландската история е имало 36 крале от кралството Лан На, 9 от Сукотай, 9 от Ченг Май, 8 от Нан, 36 от Аютая, 1 от Тонбури и 9 от Банкок. Ето и онези от тях, които имат важен принос към развитието на Тайланд:


Манграи, Лан На (ок. 1259 – 1317)

Манграи, основателят на кралство Лан На, веднага щом застанал начело на Ченг Саен на 21 години, започнал да обединява разпокъсаните владения в Северен Тайланд. На 24 години основал град Ченг Рай и го направил своя столица. Изковал съюз между Нгам Муанг от Пайао и Рамкамхаенг от Сукотай и с хитрост получил контрол върху Харипуньая – древният град на народа мон. Като основател на Ченг Май в 1296 г., Манграи ръководил изграждането на много важни будистки храмове. Благодарение на силния съюз между племената тай и мон устоял на монголското нашествие.


Рамкамхаенг, Сукотай (ок. 1279 – 1298)

19-годишният принц на младото кралство извоювал славни победи с бащините си войници и си спечелил името Рамкамхаенг (Рама Храбрия). Като крал той бил популист – третирал поданиците си справедливо и им давал свободата да обожествяват традиционните духове, докато в същото време неотклонно поддържал развитието на будизма. При неговото управление кралство Сукотай процъфтяло. Рамкамхаенг като цяло избягвал излишните конфликти и влязъл в съюз с кралете Манграи от Лан На и Нгам Муанг от Пайао. По негово време в Сукотай бил развит и красив художествен стил.


Раматибоди, Аютая (1351 – 1369)

Вероятно роден в семейството на заможен китайски търговец, У Тонг направил мъдър брачен избор и хитро приложил дипломатическите си умения и познанства, за да запълни липсата на силно политическо образувание в Централен Тайланд след западането на кралство Сукотай. Поставил сина си на трона на Лопбури и основал своето ново кралство на река Чао Прая, Раматибоди I, първият крал на Аютая, създал могъщо кралство, което било съперник на Ангкор.


Наресуан, Аютая (1590 – 25. 04. 1605)

В десетилетията преди Наресуан да се възкачи на трона кралство Аютая било западнало. Тронът бил окупиран от марионетка на съседна Бирма, която скоро била завладяла града. Докато бирманците разрушили, плячкосали и обезлюдили града за едно десетилетие, кхмерите владеели източните тайландски провинции и имало слаба надежда за някакво подобрение на положението. Наресуан убил бирманският коронован принц в дуел върху бойни слонове и след това продължил да променя баланса на силите в Югоизточна Азия, „освобождавайки“ Лан На и дори предоставяйки флота си в услуга на Китай във войната му с Япония.


Нараи, Аютая (26.10.1656 – 11.07.1688)

Нараи приел трона по време на вътрешна и международна нестабилност. Установявайки кралски монопол върху почти всички стоки, произвеждани в кралството, Нараи подпомагал икономическия растеж често за сметка на европейските търговски компании и чуждестранните общности. Ухажван от християнските и мюсюлмански прозелити, Нараи и неговите обиграни гръцки съветници превърнали Сиам във влиятелен играч в международните отношения и търговия, балансирайки умело в сложните политически и икономически интереси.


Таксин, Тонбури (1767 – 1782)

Бирманската армия завладяла Аютая през 1767 г., оставяйки малък гарнизон в опустошената столица. Сиамците, без столица, без крал и без правителство били в отчаяние. Управителят на Так, половин китаец и половин тайландец, човек със значителна харизма и военни умения основал своя база в Тонбури и прогонил останалите бирмански войници. Неговите способности – да изгради столица и да отвоюва всички сиамски територии, някога владени от Аютая, и в допълнение присъединяването на Сием Реп и Батамбанг и по-късно подчиняването на Виентян, Луанг Прабанг и Ченг Май, му дали правото да владее трона, който бил узурпирал.


Пра Путайотфа Чулалок (Рама I), Банкок (06.04.1782 – 07.09.1809)

Тонг Дуанг, от фамилията Чаопрая Чакри, бил военен командир, стоящ зад много от успешните кампании по възкресяването на Сиам по време на управлението на крал Таксин. Той и съпругата му били от аристократични семейства в Аютая и след въстание, което детронирало (и екзекутирало) Таксин, Чакри бил избран и коронясан за крал. Той преместил столицата в Банкок и градът бързо разцъфтял до голяма степен благодарение на неговите мъдри законодателни, бюрократични и религиозни реформи и установяването на кралски и обществени церемонии. След успешните си битки срещу Бирма Сиам вече бил в състояние да отстоява доминиращата си роля в центъра на Югоизточна Азия.


Монгкут (Рама IV), Банкок (03.041851 – 01.10.1868)

Точно преди смъртта на баща си Монгкут бил ръкоположен в необичайно млада възраст. Той прилежно попивал познание от будистките текстове и усвоявал умствената дисциплина по време на медитациите. Неговият брат, крал Рама III, назначил Монгкут за абат на нов будистки орден, който служил и като център за западни научни и математически изследвания. Като крал Монгкут направил икономически отстъпки на чуждите сили и установил лични дипломатически отношения с различни световни сили, за да изолира британския и френския колониализъм. Той също така предприел бавен курс към вътрешни промени, за които знаел, че ще отнемат време да бъдат осъществени.


Чулалонгкорн (Рама V), Банкок (01.10.1868 – 23.10.1910)

Определен за крал на 15 години, Чулалонгкорн бил подготвен от баща си да въведе Тайланд в XX век. Извличайки полза от класическото си тайландско образование, западния си наставник (Ана Леоновенс) и няколкото години чиракуване при баща си, Чулалонгкорн започнал реформи незабавно след като бил коронясан и след навършването на необходимите години. Сред постиженията на 42-годишното му управление са отменянето на робството, преструктурирането на начина на управление и създаването на по-съвременен и ефективен чиновнически апарат. Кралят направил и доста отстъпки пред чуждите сили с цел запазването на суверенитета на Сиам.


Праджадипок (Рама VII), Банкок (26.11.1925 – 02.02.1935, абдикирал)

Най-малкият син на крал Чулалонгкорн и 76-то от 77-те му деца, Праджадипок е бил необичаен избор да замести на трона неговия по-възрастен и по-добре подготвен брат (Рама VI). Започнал да управлява по време на икономически смут, който скоро прераснал в Голямата депресия, Праджадипок бил начело на държавата едва десет години и известността му се дължи на това, че е бил последният абсолютен монарх на Кралство Сиам, абдикирал от трона след установяването на конституционната монархия през 1932 г.


Бумибол Адулядей (Рама IX), Банкок (09.06.1946 – досега)

Сегашният крал на Тайланд е най-дълго управлявалият крал в тайландската история и най-дълго управлявалият съвременен монарх в света. Н.В. Бумибол Адулядей (Рама IX) е също и един от най-уважаваните крале в историята на страната, както и е сред най-почитаните лидери в света. Музикант, фотограф, учен и народен човек, крал Бумибол служи като духовен водач на своя народ повече от шест десетилетия. Той е символ на стабилността и надеждата в една държава, често разклащана от политически катаклизми. Кралят и членовете на неговото семейство подпомагат множество програми, насочени към осигуряване на икономически просперитет на хората.